"МЪРТВО ОКО"

  Ани Васева
 

                                              

                                                                                                                     

 

ЖЕНАТА: Помниш ли как ми хвана китката само с дланта си. Помниш ли силата, с която ме дръпна в колата. Помниш ли потта ти как капеше по рамото ми. Помниш ли как хапех тапицерията на седалката.

МЪЖЪТ: Само като те видях в огледалото за странично виждане и ми забумтя главата. Бум бум бум. Направо чувах кръвта как шурти, как клокочи по врата нагоре към главата. Роклята се разстила и развлачва по краката ти, бедрата се отъркват едно в друго. Презрамката е толкова фина на рамото ти, трябват й моите пръсти. Тази тънка линийка на рамото ти.

ЖЕНАТА: А помниш ли химикалката как потъна в окото ти. Натисках, натисках, докато пръстите ми допряха разлигавената дупка, от която беше протекло окото ти. Заклещен в мен, с глава запъната в тавана на колата, потръпваше и нямаше накъде да отстъпиш, къде да завиеш, къде да се дръпнеш. Пръстите ми стискат химикалката, наполовина потопени в кръв и око, с другата ръка стисках китката ти. Помниш ли как стисках китката ти, за да не те боли.

МЪЖЪТ: Помня.

                                               *          *          *

ЖЕНАТА: Не знам защо забих химикалката в окото ти. Преди това дори не бях извикала. Не ти видях лицето. Само сини петна по блузата ти.

МЪЖЪТ: Раета. Блузата му беше на сини раета.

ЖЕНАТА: Да.

                                   *          *          *

МЪЖЪТ: Въпреки че беше все още на няколко метра зад колата ми вече усещах мириса ти. Миризмата на косата ти, уплетена в ръката ми. Дъхът ти на врата си можех да усетя  вече. И тази презрамка, направена, за да я дръпнат от рамото ти пръстите ми. Никога не съм виждал рамото ти без тази презрамка. Презрамката е част от него. Тънка бяла линия. Чака да я смъкна.

ЖЕНАТА: Какво е да си мъртъв?

МЪЖЪТ: Ти как мислиш.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Разкажи ми нещо за себе си.

МЪЖЪТ: Какво искаш да знаеш?

ЖЕНАТА: Изнасилвал ли си друг път?

МЪЖЪТ: Не.

ЖЕНАТА: Косата ти тъмна или светла беше?

МЪЖЪТ: Не помниш ли?

ЖЕНАТА: Мисля, че беше по-скоро тъмна.

МЪЖЪТ: Тъмно руса.

ЖЕНАТА: Да, сега си спомням. Кръв по светъл кичур къса, права коса.

                                   *          *          *

МЪЖЪТ: А тази химикалка откъде се взе?

ЖЕНАТА: Напипах я на пода на колата. Не знам дали е изпаднала от чантата ми или е била твоя. В началото не я видях, а после вече беше дотолкова омазана в кръв и слуз, че не можеше да се различи какъв цвят е.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Наистина не знам как ръката ми с химикалката се озова в окото ти. Нищо не видях, докато не усетих как пръстите ми потъват в меката разкъсана дупка. Как мислиш, защо го направих?

МЪЖЪТ: Идея нямам.

                                   *          *          *

СЪПРУГАТА НА МЪЖА: Заравям лице в блузата ти. Беше се прибрал за малко, за да вземеш нещо и се преоблече преди да излезеш пак, защото много се беше изпотил. Мирише на потта ти, на кожата ти, на тялото и малко на парфюма ти.

 

Рамото ти, издълбано, за да легне в него главата ми.

 

Миризмата ти във всичко. Полепнал си по чаршафите. Възглавницата е поела формата  на врата ти.

 

Когато се събудя и в просъницата ми се струва, че ръката ти е върху гърба ми.

 

Тази липса нямам с какво да я напълня. Дупка си, изрязана навсякъде. И не мога и аз да се пусна в тази дупка. Как да дишам, когато си ми издишал всичкия въздух и си го взел със себе си.

 

Не знам дали си навик, от който не мога да отвикна. Не мога да отвикна да смуча пръста ти. Не мога да отвикна да ми тежиш. Не мога да отвикна да ме задушаваш. Не мога да те махна, а те няма.

 

Ще се превърна в сборната точка на всички твои разпиляности. Блъскам се в теб постоянно - твой косъм, заплетен в одеалото, два билета за кино, снимка на сестра ти, кал от обувката ти. Ще оближа калта ти, ще изпия слюнката ти, за да попия в небцето ти.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Толкова бързо, толкова бързо. Бързо, бързо, бързо. Лицето ти изчезва в тази бързина. Не знам къде е лицето ти. Само един застопорен момент - вдървеното ти тяло над мен, кръв, която капе по врата ми. И само това. Защо толкова бързо. Защо бързаш. Забави.

Искам да видя.

Искам да те видя.

                                   *          *          *

СЪПРУГАТА: Представям си, че си в кухнята. Чувам как пускаш чешмата, взимаш чаша от шкафа, скърцането на вратата, звук на вода в стъкло, как се пълни, завърташ крана. Ще ми донесеш чаша вода в леглото. Затворила съм очи и съм опряла чело и длан в стената. Вратата на кухнята, минаваш през коридора, паркетът на стаята проскърцва, пристъпваш, леглото хлътва под тялото ти, навеждаш се към мен. Ръката ти на рамото ми и трябва само да се обърна, за да взема чашата с вода. Челото ми ще остане на стената до утре сутринта.

 

СЪПРУГАТА: Стискам блузата ти между коленете си. Не мога да позволя миризмата ти да изветрее от нея. Ще я опаковам в найлон, за да се спари потта ти вътре. После ще се задуша в найлона.

 

СЪПРУГАТА: Ако я видя дали ще я позная. Има само едни пръсти на света, които са влизали в окото ти. Ще мога ли да ги позная.

 

СЪПРУГАТА: Ако изнасиля тази, която ти си изнасилил, ще те докосна ли пак. Ще мирише ли тя отвътре на теб. Искам да подуша скутовете на всички жени покрай които минавам на улицата, да позная в коя още стои отъркването ти, коя е още охлузена от бедрата ти.

 

                                               *          *          *

Жената с ножица пред огледалото

МЪЖЪТ: Какво си мислиш ти? Какво си мислиш? Не се и опитвай.

ЖЕНАТА: Остави ме на мира.

МЪЖЪТ:  Идиотка. Ако си отрежеш косата това нищо няма да промени. Престани. Какво си мислиш. Че ако не си като тогава ще ме разкараш. Спомни си. Спомни си как покапах по теб и се просмуках. По врата ти. Попил съм в теб и скоро ще те срещна. Размърдай си малко заспалия си мозък. Нали не мислиш, че е било случайно. Нали не мислиш, че  всеки ден ... Престани веднага. Махни тая ножица.

ЖЕНАТА: Глупости. Говориш тъпотии. Не помня. Не помня лицето ти. Ако можех да те срещна на улицата нямаше да те позная. Представи си. Ти си сервиьор и сядам да обядвам в ресторанта ти. Ти ми носиш палачинки с боровинково сладко и аз ги взимам, изяждам ги, поръчвам си кафе с мляко. И това е. След това няма разлика. Не знам, че си ти. Искам да знам, когато те срещна. Искам да те позная, но не помня лицето ти. Кажи ми как изглеждаш. Опиши се с три думи.

МЪЖЪТ: Остави ножицата

                                   *          *          *

СЪПРУГАТА: Получих следното писмо от теб:

,,Щастие мое,

Толкова ми лиспваш. Липсва ми лекия натиск на глава ти, когато спиш върху рамото ми. Липсва ми гъделичкането на косата ти по носа ми, което ме събужда през нощта. Така събуден да слушам как спиш и да не мърдам и да съм тих.

Любов моя, малка моя нежност, как искам да целуна пак меката кожа на извивката на кръста ти. Да заспя с ръка, притисната в свивката на коляното ти. Искам да те завия с цялата тиха нежност на ръката ми, нужна моя.

Толкова ми липсваш, че ще дойда и ще те отвлека. Ще те скрия в длан и ще те покрия с устните си.

Мила моя, целувам пръста ти и мисли как съм се притиснал в теб."

Като написах писмото го прибрах в плик, написах отгоре, че си ми го изпратил ти и че ме целуваш леко по врата. Прибрах в чекмеджето, за да скъсам плика утре и да го прочета. Не ме притеснява, че е с моя почерк, а не с твоя, защото твоята ръка е в моята и кожата ми е твоята кожа. Лека нощ, мили мой, нежност моя, ще прочета писмото ти утре.

                        *          *          *

ЖЕНАТА: Повръща ми се от теб. Повръща ми се от кожата ми, напоена с теб. Снощи бях на вечеря с баща ми. Ядохме бифтек и си говорихме за политика. И вилицата ми проникна в свежото месо. Изпотих се. Усещах струйката пот, която се стичаше по гърба ми, от плешката, прескочи линията на сутиена и продължи към кръста. След това ножът - не беше много остър - натиска месото, от него потича розов сок. И тогава повърнах на масата. Не разбрах кога стана и нищо не можах да направя. Замириса силно, една дама на съседната маса също повърна (не знам дали заради миризмата, или заради парчетата месо, напоени в стомашен сок, които се отплеснаха към покривката на масата й).

Повръща ми се от теб. От думите ти се стягам и настръхвам и не мога да бъда спокойна.

Попил си в мен и не мога де те отмахна. Кажи ми, как да те изчегъртам от себе си. Потта ти, покапала по рамото ми, е попила навътре, навътре и се разхожда из тялото ми без да се съобразява със завоите и кожата ми. Завзел си ме и с тази кръв капеща от окото ти ме плашиш и така застивам и не мърдам. Нали продължих, ходя на работа и се виждам с разни там. Нали вървя и гледам и ще те забравя. После се вдървявам и тази пот пак потича и ме гъделичка, подмишницата, кръста, и краката ми омекват. Повръща ми се от теб. Не помня лицето ти. Само тази сила, сграбчила, схванала китката ми и парфюма ти. Защо толкова бързо. Забави.

Защо не беше по-плавен. Ако те бях видяла. Защо не ми каза нищо.

Ако помнех лицето ти дали пак щях да помня миризмата ти.

Ако беше отворил бавно вратата дали щеше да нанесеш по-малко вреда. Ти си моята последна травма, изличи всички предишни. Няма нищо зад теб, тялото ти, изрязано в празната рамка на врата. Само ти си.

МЪЖЪТ: Беляза ме презрамката ти в огледалото ми. Няма какво да ме изтрие от теб.

ЖЕНАТА: Като погледна ръцете си и знам, че съм тук. И само това. И нищо повече.

                                               *          *          *

СЪПРУГАТА: Ще я намеря. Всички женски пръсти ще подуша, всички скутове и ще я позная. Ще разкъсам полата й веднага, искам да видя къде си бил. Ще покрия ръката си с косата й, за да видя как е текла по дланта ти. Искам да целуна устните, които ти си целувал. Да поставя ръка там, където си бил последно.

 

СЪПРУГАТА: Скрил си се навсякъде и само ме спъваш. Вчера се качвах по стълбите на една сграда и видях на един от етажите табелка с твоето име. Марка кафе, чиито три първи букви са инициалите ти. Зъболекарят ми с часовник като твоя. Как да те залича като не мога да те избегна и на места, на които никога не си бил.

 

СЪПРУГАТА: Искам да я намеря. Да я успокоя, да я утеша. Да положи глава на рамото ми. Да погаля косата й.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Ядат ми се палачинки. Усещам миризмата им толкова често и в устата ми се насъбира слюнка. Ако знаех къде в мен си се загнездил, щях да те изтръгна заедно с кожата, да те изтържа от врата си, да те изчегъртам от окото. Покажи ми точката, в която си се скрил. Мястото трябва да посинее. Скоро, скоро. Кажи ми къде си. Къде си. Приближи се.

                                   *          *          *

СЪПРУГАТА: Не знам защо точно ти. Толкова ли си незаменим. Няма безкрайно много различни видове мъжки миризми. Мога да намеря друга като твоята. Мога да намеря плътна ръка, върху която да спя. Мога да намеря кожа, която да залепва за моята. Мога да слушам как някой ми шепне задъхан в ухото и стиска рамото ми. Може и друго тяло да се притиска в гърба ми. Защо точно ти. Мога да те сменя. Може да си всеки друг.

 

ЖЕНАТА: Можеше да е всеки. Защо точно ти. Защо кръв по кичур права светла права коса, а не по тъмна и чуплива. Защо сини петна по блузата, а не черна риза. Защо химикалката точно в твоето око.

МЪЖЪТ: Защото те видях в огледалото.

СЪПРУГАТА: Изчезни. Изчезвай. Махай се от кожата ми. Вземи си миризмите, космите, ръцете, рамото за мен изваяно. Изтрий се от тялото ми и да не съм те помислила повече.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Разкажи ми нещо.

МЪЖЪТ: Какво

ЖЕНАТА: Разкажи ми. Разкажи ми какво прави онази сутрин, преди да ме видиш в огледалото.

МЪЖЪТ: Събудих се прекалено рано. Беше тъмно, през пердетата не прозираше светлина. Главата на жена ми е върху рамото ми. Усещам дишането й, как се разширява гръдния й кош. Не мога да заспя пак и не искам да я будя. Лежа така, малко ми е неудобно, ръката ми започва да изтръпва. Стоях неподвижен, докато не просветля. Целунах я по лакътя и се измъкнах леко. Кафе и палачинки за закуска, имам време да я приготвя, още е много рано. Тези дни се развлачват, които започват толкова рано. Мляко за кафето, кафява захар. Няма да й я нося в леглото, за да не я събудя. Тихо ще се оправя и ще изляза за работа. Тихо.

ЖЕНАТА: После. Какво стана после.

МЪЖЪТ: После неща разни и се изморих, изпотих, имах важна среща следобед и се прибрах, за да си сменя ризата. Ако си измиеш лицето и подмишниците, сложиш си чиста риза и чорапи, парфюм, вече си свеж, като нов. Прибрах се в къщи. Жена ми беше станала късно и все още дояждаше палачинките в кухнята. Бързо се преоблякох, оставих сменените дрехи на пода в банята, целунах я по врата, плъзнах ръка по вътрешната страна на бедрото й и излязох. В главата ми - важни неща, разхвърляни, които трябва бързо да подредя.

Паркирах при задния вход на сградата, за да наместя хаоса, да си избера думите и да изгладя речника. После те видях в огледалото.

ЖЕНАТА: После. Какво стана после.

МЪЖЪТ: Знаеш какво стана после.

                                   *          *          *

СЪПРУГАТА: Как си се залепил за мен, мили мой. Като кожа с влажа вътрешност.

Не помня от колко дни не съм излизала. Или пък днес обядвах навън. Днес не знам дали обядвах. Днес не знам дали е днес

 

Днес си пак наоколо. Само да се облегна на стената и ти си минал от там. Виждам мазните отпечатъци от пръстите ти по бялата мазилка.

 

Навсякъде те виждам. Вече не е само миризмата ти. Виждам очертанието на навеждането ти в лъскавата повърхност на вратата. Виждам вдлъбнатото там, където преди малко си седял в канапето. Виждам леко посинялата си кожа там, където си ме стиснал.

 

Оставяш ме на течение, кръстът ще ме заболи. Никога не затваряш вратата на балкона.

 

Вече и в огледалото те виждам. Зад гърба ми ме наблюдават очите ти.

Не съм си бръснала краката не знам откога, но боцкат много. Дори преминава този етап на острите малки бодлички,  превръщат се в твърда, леко накъдрена плътна повърхност.

 

Нещо ми е не както трябва. Поглеждам надолу и виждам, че съм обула твоите чехли. Няма да ги сваля. Ще си ходиш бос.

 

Не помня да съм си постригвала косата, но ми изглежда значително по-къса от преди. И по светла.

 

Ще поставя ключ на вратата на балкона.

 

Преди някакво време взех самобръсначката и загледана в лицето ти в огледалото машинално посегнах към лицето си, вместо към подмишниците.

Стоя на балкона и хвърлям по едно око зад гърба си да издебна кога ще оставиш вратата отворена. Но си ловък.

 

Ще те пипна скоро. Виждам те как се мяркаш зад гърба ми в огледалото. И погледът ти, фиксриан върху гърба ми.

 

Ръцете ми, ръцете ти, мили мой. Щастие мое, обич моя. Къде свършва кожата ми къде започва твоята. Не знам, мили мой.

 

Мускули на прасците, втвърдени фасцинирани. Ах, а скоро ще се оформят и на ръцете. Помня как се стягаше мускула на ръката ти, когато го притисках с пръсти. Сега същият мускул расте на ръката ми. Притискам го с пръстите си. Притискам го с пръстите ти. Този мускул ще го отгледам върху себе си. Ще го поливам, за да порастне здрав и хубав, добре оформен, истиснки твой мускул. Който ще се съкръщава под врата ми.

 

От това огледало няма да мръдна. В него те следя внимателно. И зад вратата на балкона и как ме гледаш, почти опрял коляно в бедрата ми.

 

Втърдено тяло. Къде е мекотата ми. Изтече в канала. Как прилепнаха бедрата ми към мускула, как ханшът се прибра и стегна. Къде е малкият ми объл корем, мили мой. Смених го за твоя.

 

Очите ти в очите ми. И двете са на мястото си. Изтеклото се е образувало отново. Раната се е затворила и клепачът ти е съвършен над орбитите ми, обич моя.

 

С това око само теб ще гледам в огледалото. Мили мой. Така ясно те виждам срещу себе си. Протягам ръка и я допирам до твоята върху хладната повърхност на огледалото. Огледалце, огледалце.

 

Гледам очите ти в огледалото. Прокарвам ръка по обраслата си дращеща брада. Няма да се обръсна. Помниш ли, помниш ли как внимаваше да не ме дращиш с наболата си брада. Сега няма нужда да се притесняваш, мили мой - аз съм от другата страна на кожата ти и до мен се допират само малките, нежни луковици на косъмчетата. В твоето вътре там съм аз. Завзех кожата ти откъм меката, влажна страна, нахлух в нея, навлякох я заедно с блузата ти и в чехлите ти сега стоят твоите крака.

 

Малко съжалявам, че гърдите ми се стопиха. Залепнала кожа за твърдите гръдни мускули. Но ще тичам безпрепятствено.

 

Спускам ръката си ръката ти по корема надолу. Колко е гладък и твърд коремът ти, мили мой. Как ми харесва да докосвам с ръката ти корема си. Колко са големи стъпалата ти. Колко са дълги ръцете ти. Колко е съвършено рамото ми, изваяно, за да полегне в него главата ми. На силната ми ръка ще полегне главата ми, косата ми ще увия в ръката си, ръката ти.

 

Колко красив мъж е станала твоята малка нежност, твоят лек дъх. Какви силни крака, какъв як врат. Мили мой, тялото ти е прекрасно и ми стои добре.

 

                                   *          *          *

МЪЖЪТ: Идвам към теб.

ЖЕНАТА: Не знам дали този път ще пробия през окото ти навътре навътре в главата.

МЪЖЪТ: Тази презрамка ми остави изгорена следа по пръстите. Отново трябва тази тънка бяла линия да полегне в белега, който е оставила.

ЖЕНАТА: А преди това. Какво се случи преди това.

МЪЖЪТ: Сънувах рамото ти. Сънувах финия плат на презрамката как ми гори на  небцето. Вкусът на презрамката ти ме разпори.

ЖЕНАТА: Кога.

МЪЖЪТ: Какво кога.

ЖЕНАТА: Кога ме сънува. Аз не помня. Не помня какво сънувах преди онази сутрин.

МЪЖЪТ: Нa на деветнайсет години, в пиянски сън под маса в кръчма близо до пожарната, с лице потопено в локва от собственото ми повръщано. Сънувах кожата ти под презрамката ти като дупка. В огледалото видях презрамката ти, полепнала по рамото. Бузата ми лепне, накисната. С отаварянето на очите и сънят се размазва, виждам през прозореца на кръчмата входа на пожарната и ми се мержелее нещо и искам да си спомня и не мога. Збаравих този сън в момента, в който се събудих, с капещи от бузата неща и до онази сутрин не помнех. Не знаех как ме е дърпала тази презрамка и ме е вързала за теб.

                                               *          *          *

ЖЕНАТА: В една витрина на улицата зад гърба си видях мъж, който много приличаше на теб. Вървях известно време след него, докато не влезе в един вход. Пред сградата беше паркирана колата ти.

                                               *          *          *

ЖЕНАТА: Каква е косата на жената ти.

МЪЖЪТ: Червена.

ЖЕНАТА: Глупости. Моята е червена. Каква е косата на жена ти.

МЪЖЪТ: Червена ти казах.

ЖЕНАТА: Каква е косата на жена ти.

МЪЖЪТ: Червена.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Гледам се в огледалото и не мога да се видя. Лицето ми се рамазва по краищата. Губя си контурите. Виждам червена коса, виждам острия ръб на твоята брада, непознато око, изцъклено и лъскаво, само чака да го докоснеш с нокът. Лицето в огледалото е съставено от парчета кожа, очи, вежди, черти, вдлъбнатини, размиващи се линии. Как да събера лицето си наново, като в него изплуват непознати погледи и извивки. Искам да нарежа лицето, за да пренаредя парчетата и да ги съединя в мен.

                        *          *          *

МЪЖЪТ: Искаш ли да ти разкажа нещо?

ЖЕНАТА: Не.

МЪЖЪТ: Слушай. На двайсет и осем съм. Отивам на рожден ден на майка си. През витрината на една мръсна квартална кръчма виждам едно рамо, което просветва до мазния бар и потъва отново в в полумрака. Заставам като побит на тротоара и единият ми крак започва да потрепва конвулсивно. Имам странно усещане на бузата - лепне течно и мирише ужасно на повръщано. Хващам се за уличната лампа, за да ми мине и да продължа нататък. Закъснявам за рождения ден на майка си. Рамото не се появява повече. Не мога да се отлепя от лапмата и да тръгна. И другият ми крак започва да трепери. Миризмата, която идва от бузата ми е нетърпима. Пипам я - няма нищо върху нея, суха и свежа е и все пак я усещам влажна и лепкава. Свличам се надолу и сядам на бордюра. С гърба си виждам рамото ти зад витрината. Ръката ми започва да трепери. Главата ми се замайва, зле ми е. Все едно съм се напил. Дори усещам вкусът на джин в устата си и сладникавото гадене в стомаха. Подпирам се на ръката си, тя не може да издържи тежестта ми и лягам на една страна на тротоара.

                                               *          *          *

ЖЕНАТА: Днес се върнах при сградата, пред която е паркирана колата ти. Влязох във входа и ми замириса познато. Мирише на мазе, което познавам.

Познавам входа на сградата, пред която е паркирана колата ти.

Знам какъв цвят е косата ти.

Познавам те.

Спри за малко.

Забави. Застини.

Знам, че си рус. И райетата ги знам. Знам как изглеждат на закачалка в гардероба.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Колата пред сградата. От мазето нагоре по стълбите и знам, че е третия етаж. Натискам звънеца и никой не ми отваря. Звъня, звъня, звъня. После вадя ключа от чантата си и отключвам. В огледалото в коридора виждам теб.

                                   *          *          *

МЪЖЪТ: Когато се събудих на улицата нямаше никого. Сигурно съм спал няколко часа. Все още малко ми се гади. Изправям се вдървен и влизам в кръчмата. Сядам на една маса. Приближава се червенокоса сервитьорка с грозна рокля, чиято лява презрамка се свлича постоянно от рамото й. Искам бира. Тази червена коса я виждам как я увивам около ръката си, главата се снишава към мен. Носи ми бирата и се загубва някъде зад бара. Нищо вече не ми мирише, не ми лепне, само като че ли имам малко махмурлук. По-късно, през нощта, вече наистина пиян, бармана ме избутва до вратата, заключва кръчмата, аз гледам грозната сервитьорска рокля как слиза покрай мен, явно съм седнал на стълбите, продължава нанатък и рамото с падащата презрамка се отдалечава по улицата, аз оставам да спя на стълбите.

                                   *          *          *

ЖЕНАТА: Това е врата на банята.

                                   *          *          *

МЪЖЪТ: Сутринта се слънцето ми бърка в очите, в устата ми все едно се е промъкнало докато съм спал и е умряло там, смачкано и потно ми е и ми дращи брадата. Трудно се изправям след кривото спане на стълбите. Знам, че съм забравил нещо и не помня какво е. Не знам оттук къде да отида. Разтъпквам се малко, протягам се и сядам на тротоара до лампата.

По-късно през деня, когато отново седя в кръчмата и чакам да й дойде смяната се сещам смътно, вече пиян, че вчера не съм стигнал до рождения ден  на майка ми. И много съжалявам за това. После идва грозната сервитьорска рокля и ми носи бира. След няколко дена свърших парите и миришех вече непоносимо. Тя дойде с мен в апартамента, въпреки че миришех. Не си бях мил зъбите от три денонощия. Изкъпах се, легнах в леглото и заспах. Когато се събудих тя седеше до мен на леглото. Хванах косата й и я придърпах към себе си.

ЖЕНАТА: Колко глупаво е всичко това.

МЪЖЪТ: После се оженихме

ЖЕНАТА: Защо.

МЪЖЪТ: Не знам.

ЖЕНАТА: Защо се оженихте.

МЪЖЪТ: Защото. За да не ми избягаш.

ЖЕНАТАЛ: Глупости.

                                   *          *          *

МЪЖЪТ: И до онази сутрин тази презрамка с рамото под нея я забравих. Само кожата на жена ми как мирише и с моята кожа се лепи и как са две кожи, а не е една, като сме толкова близо и потта й попива в порите ми. Как няма такива глупости да се слееш в едно, тя е там, до мен, без разстояние между двамата, залепена си за мен, притискането не ни прави едно, пак сме толкова двама и ти си там и аз съм тук. Искам да проникна от другата страна на кожата ти, заедно с потта си да проникна и с течностите да изтека в теб да съм ти отвътре. Тази коса, която тече по гърба  ми ще ме обвие, загърне, обрасте и ще се врастна в корените й. Окото ми ще докосне твоето, зеницата ще пробие и ще се влеят едно в друго за да гледаме от едно място.

ЖЕНАТА: Откъде се е взел този ключ в чантата ми. Защо познавам стълбите и защо в огледалото в коридора на апартамента ти виждам лицето ти под червена коса. И знам къде е кухнята, зад тази врата и чаша вода мога да си налея, защото знам в кой шкаф стоят чашите и че са разменени кранчетата - червеното е за студената вода, а синьото за топлата. Сядам на стол, оствям чантата на земята в краката си както милиарди пъти до сега и не мога да помръдна от този стол, защото виждам червен косъм на блузата си и знам, че е на жена ти. Знам, че е моят косъм.

                                   *          *          *

МЪЖЪТ: И онази сутрин - бум-бум-бум. В огледалото за странично виждане, идваш към мен. Махваш на някой от колегите ми и презрамката се свлича от рамото ти. Тази рокля не съм ти я виждал. Каква е тази рокля. Прилича на грозна сервитьорска рокля. Бузата ми овлажня и залепна, усещам кисел мирис. Бум-бум-бум. Ще ми изхвърчи вената. Вървиш към колата ми с моите забравени документи. Отварям вратата и те дърпам за ръката вътре. Тази презрамка трябва да я дръпна, да я скъсам, да проникна в рамото ти трябва. Помниш ли как хванах китката ти само с дланта си. Помниш ли силата, с която те дръпнах в колата. Помниш ли потта ми как капеше по рамото ти. Помниш ли как хапеше тапицерията на седалката.

ЖЕНАТА: Помня. Помня. Помня как сутринта се събудих с миризма на палачинки и кафе, как ми миришеше още в устата на теб. Кожата ми облепена с теб. От рязкото ставане ми се завива свят, сядам обратно на леглото. В кухнята на масата чиния с ужасно изпържени палачинки, криви, дебели и полусурови, кафето е хубаво. Тъпча една в устата си и чувам как отключваш вратата. Ръката ти на крака ми и пак излизаш. Отивам да се изкъпя, на пода в банята намачканите ти дрехи, избутвам ги с крак в коридора. После мокра, капе още от косата ми вода, в коридора пак се спъвам в дрехите ти, на масата има документи, знам, че си ги забравил, че са важни, че трябва да ти ги донеса и да ти кажа колко са хубави палчинките ти, мили мой. И ще си изсуша косата със сешoара и ще си сложа новата рокля  и ще си обуя любимите ти обувки, за да дойда при теб, да ти донеса, да ти кажа, да се отъркам. И после помниш ли. Помниш ли. Помниш ли колко бързо, колко силно. Свят ми се зави и ми забумтя в главата. Бум-бум-бум. Забумтя ми в главата ти. Нищо не виждам. Много бързо. Помниш ли как ми хвана китката само с дланта си. Помниш ли силата, с която ме дръпна в колата. Помниш ли потта ти как капеше по рамото ми. Помниш ли как хапех тапицерията на седалката. И после. После. После, запречен между мен и тавана на колата, потръпваш, кръв от окото ти, окото ти, капят по рамото ми, смесват се с потта ти, химикалката между пръстите ми. Откъде дойде тази химикалка. Лицето ти. Не виждам лицето ти. Защо толкова бързо. Защо толкова бързо. Забави. Забави, за да видя лицето ти. Спри за малко. Моля те, мили мой, моля те спри за малко. Ще стисна блузата ти между коленете си, за да се пропия с миризмата ти. Пръстите ми стискат химикалката, наполовина потопени в кръв и око, с другата ръка стисках китката ти. Помниш ли как стисках китката ти, за да не те боли. Стискам блузата ти между коленете си. Не мога да позволя миризмата ти да изветрее от нея. Ще я опаковам в найлон, за да се спари потта ти вътре. После ще се задуша в найлона. Ако я видя дали ще я позная. Има само едни пръсти на света, които са влизали в окото ти. Ще мога ли да ги позная. В огледалото, на мястото на окото ми дупка, червена коса, пръстът ми мирише на окото ти. Проникнах в теб, пръстът ми в разлигавената дупка. Твоето място стана моето място. Проникнах през окото ти, химикалката потъва в мозъка ти. Не знам дали така е станало. Не знам дали е потънала в мозъка ти химикалката. Помня как пръста ми в дупката ти окото тече лицето ми тече в лицето ми окото ти косата ми червена на скалпа ти вкоренена помня помня помня мръсна сервитьорска рокля помня помня това мазе така мирише стълбите коридора чашата в шкафа наливам си вода опирам глава на стената и така до сутринта стъпките ти зад гърба ми а теб те няма втвърден мускул коремът ми се втърдява няма да се обръсна гърдите се стопяват кожата ти отвътре моята кожа проникнала съм те през окото прокапал си ме през рамото лицето ти в моето лице очи коси бради чела напластени се настъпва вътху кожата ми помня помня помня.